ТОП-НОВИНИ

Топекспертът по оцеляване при земетръси Живко Попов: Наближава Апокалипсисът за Града под тепетата, дано Бог е пловдивчанин

1481019241-40-plovdiv
Този път на мушката на специалиста по сеизмична устойчивост на сгради и съоръжения, ексцентричния Живко Попов, е царицата на българските градове, според собственото му определение – бъдещата културна столица на Европа – Пловдив. В последния месец подземните стихии обходиха земята надлъж и нашир. Не подминаха и Балканите, които не помнят подобен земетръсен стрес. И докато на Апенините италианците още ронят сълзи за жертвите си, то трусовете в Македония, Гърция, Румъния отекнаха и в България. Засега се отървахме само с неизбежната паника, утихваща в лек уплах. Най-вече заради Града под тепетата. Ето защо.

– Г-н Попов, какво заплашва Пловдив? 
– Сам по себе си Пловдив и региона нищо не би трябвало да ги заплашва. Вярно, там има доста разломи, но те не са страшни, техният потенциал е до шеста степен по Рихтер. Би могло да се каже, че в сравнение с други зони от земетръсната карта на България, където потенциалът е 8,5, Пловдивско е обетована земя. Но на практика не е така.

– Как така?
– Проблемът е, че Пловдив не е много далеч от Чирпан. През 1928 г. сеизмичните вълни от чирпанското земетръсно огнище така удариха на юг, че сринаха Пловдив и едва ли не половин Тракия. Най-опустошителното земетресение в историята на България. Има все още живи очевидци на ужаса. 114 жертви, над 500 ранени, 73 200 разрушени сгради.

– Това е било преди повече от 88 години, какво заплашва Пловдив днес? Какво ви тревожи?
– Ами това, че апокалипсисът на чирпанското земетресение от 1928 г. може да се повтори. И че не остава много време. Лично аз съм убеден, че периодиката на силните земетресения за Балканския полуостров е около сто години. Сметнете коя година е било чирпанското земетресение, коя година сме сега и какво наближава. Иначе Пловдив като регион е сравнително благоприятен от гледна точка на сеизмистиката. Вярно, под него има доста разломи, но потенциалът там е 6 по Рихтер за разлика от други зони, където теоретично може да стигне до 8,5, макар и повече в сферата на фантастиката. Проблемът е, че Пловдив е близо до чирпанското земетръсно огнище и сеизмичните вълни ще ударят и Пловдив.

– Проблемът на Пловдив е като този на София, която оплакахте в последното си интервю?
– Точно така. Макар че в Пловдив безобразията започнаха с няколко години закъснение. Но и там разни „бизнесмени строители”, строителни инженери и проектанти, знайни и незнайни „отговорни” общински чиновници така се развихриха, че започнаха да се подписват и реализират безумни проекти за реконструкции и нови сгради. Разбира се, много хора понапълниха торбите с пари. Бил съм свидетел как се маха цяла носеща колона, за да се освободи място за още… една маса в заведението. Това е символ на безумието. Представете си какво се случва и на други места, които някои искат да превърнат в печатници за пари.

– Нека погадаем при каква степен по Рихтер сеизмичните вълни от евентуален бъдещ силен трус, не дай Боже, в района на Чирпан може да се окаже фатален за всички тези безумно конструирани и реконструирани сгради?
– Какво има да гадаем! Ако чирпанското сеизмично огнище се раздруса яко, то при 6,7 до 6,8, даже при 6,6 по Рихтер всичките тези сгради ще се сринат.

– Къде точно би могъл да бъде епицентърът тогава, откъдето ще пропълзят сеизмичните вълни до Пловдив?
– Това е задачка за докторска дисертация. Нека не гадаем. Както ви казах миналия път, най-хубавите сгради в София и Пловдив, разбира се, говорим за проблемните, със сигурност ще се сринат. Това е трагичното. Говоря за старите хубави и красиви сгради, които вместо да бъдат укрепени, днес представляват просто пясъчни кули с красиви фасади. Не търся реклама. Просто искам собствениците, наемателите, които имат съмнение за устойчивостта на сградата, защото те много добре знаят какви компромиси са направени в името на парите, да се обърнат към специализираните екипи инженери, конструктори, сеизмолози. При това колкото може по-скоро.

– Значи София и Пловдив, общо взето, са на едно дередже, ако подземните стихии се събудят?
– Общо взето да, но не съвсем. Градът на тепетата има някои свои специфики. Една от тях са именно знаменитите тепета и там нещата са по-сложни, защото те могат да предизвикат при земетресение така наречените „случайни свлачища”, които са съвсем различни от свлачищата в другите райони на България. Те могат да се предизвикат не от пороища или наводнения, а от земен трус. Вероятно почти никой не говори за тази потенциална опасност, защото този разговор е доста сложен.

– Каква е разликата между „случайните” и „нормалните” свлачища и защо този проблем е толкова сложен?
– При „случайните”, предизикани от трус, става въпрос за наслагване на надлъжни и напречни сеизмични вълни и ефектът от това са т. нар. Вълни на Рейли, т.е. повърхностни вълни. При тяхното наслагване в земната основа се получава ужасяваща история от гледна точка на физико-механиката и повърхността на земята започва да играе във всички посоки. Това е един неконтролируем процес и даже Господ не може да го контролира, ако се случи. Най-лошият вариант е когато вертикалната компонента е много по-голяма и тогава сградата почва да подскача. Тук отърване няма. Хубавият вариант е, когато сградата е добре изчислена. Толкова добре, колкото в Япония и Калифорния. Тогава проблем няма.

– Да, но ние говорим за Пловдив. Фаталното чирпанско земетресение всъщност е чирпанско-пловдивско. И при първото, и при второто епицентровете са на броени километри от Чирпан и Пловдив. Кой от тях днес би могъл да генерира фатални сеизмични вълни и доколко степени по Рихтер те биха били, ако не трагични, то поне драматични за Пловдив?
– О, не, не. Би трябвало да получа Нобелова награда, за да ви отговоря на този въпрос. А и да мога, цензът и статутът ми не позволяват да отговоря. Само глупак би се наел с отговори на подобни питания.

– Значи за обитателите на пловдивските тепета и подножието им отърване няма?
– Такова нещо не съм казал. Има хубав вариант и за Пловдив, но трябва да се направят някои неотложни неща. В момента България е в състояние да приложи три вида технологии, с които може да се предотврати трагедията, като сградите се укрепят в основите с къси пилоти, за да не тръгне „изкуственото свлачище”. Само не бъркайте пилоти с пилони и не мислете, че укрепването е нещо като укрепване на калпава ограда с яки циментови колци. Пардон за поучението, но има ваши колеги, които бъркат и едното, и другото. Пилотите се вграждат вътре в сградата. Отделно трябва да се изградят еласто-пластични подпорни стени. Това също не са външни дувари, а специални вътрешни стомано-бетонни конструкции. Целта е цялата конструкция да бъде гъвкава и като такава да елиминира въпросния свлачищен ефект. Защото в нашата наука има едно златно правило: никога не се съпротивлявай на земетръсната сила, прави обратното – опитай се да си гъвкав и да поемеш тези огромни напрежения. Все едно да пратим Кубрат Пулев да става световен шампион и ако оня отсреща се опита да му фрасне едно кроше или десен прав, нашият да стои прав като дърво, за да поеме удара, защото е много як. Естествено, че ще направи точно обратното – ще се огъне във всички възможни посоки, а тупаникът на противника му да има ефекта на нежна милувка. Образно казано, нашите технологии се развиват в същата посока, така че проблемът с пловдивските тепета не е кауза пердута. Иска ми се да вярвам, че сградите около тях са паспортизирани, направени са всички необходими констатации и предписания. Искам да вярвам, че тези предписания се изпълняват или ще започнат да се изпълняват и на практика. При това час по-скоро.

– Вие казахтече Пловдив има „някои” специфики. в сравнение със София. Кои са другите освен тепетата?
– Имам предвид строителството около коритото на Марица. Там има едно леко потъване на пластовете. Това е от 150 години. Тревогата ми е за старите сгради, които са построени край реката. Не казвам, че съм най-умният, но смятам, че там вече е сериозно…

– Да не би да твърдите, че къщите около Марица потъват?
– Става въпрос за друго. Много хора си мислят, че водата винаги слиза надолу, но в случая не е така. При тези къщи водата тръгва по капилярен път от основите на тези къщи нагоре, бавно, лека-полека и в един един момент отиваш на кино, ако си до река, а Марица не е малка река. Защо? Защото не е предвиден дренаж, който да събере водата и тя може да стигне ей тука, до темето ти и тогава какво става?

– Искате да кажете, че се намалява устойчивостта на сградата?
– Разбира се. Говорим за капилярен натиск, при който водата пълзи нагоре по бетона.

– Вече решихме проблема с тепетата и градежите покрай река Марица поне на теория, но май забравихме гордостта на Пловдив – Стария град?
– Той пръв ще се срине при един силен трус, което означава над 6 по Рихтер.

– Доколкото знам, през 1928 г. се е сринал почти цял Пловдив. Почти непокътнат е останал само Стария град?
– Така е. Но то е защото къщите там са майсторени от дърво и се е получил онзи пластико-еластичен ефект, за който ви говорих, но в ново време безобразията с разни реконструкции са вършени и там. Освен това от 1928 г. досега са минали доста години. Вече ще станат почти 90. Наближаваме фаталните сто години, а аз държа на своите представи за периодиката на силните балкански земетресения. Засега се разминаваме само с уплах, но тектониката на земните недра явно се изменя. Трусовете на Апенините по необясним за сеизмолозите феномен резонираха паралелно в ден и час чак до България.

– А междувременно какво ни очаква?
– Лично аз очаквам тези с торбите пари да ги поизтръскат час по-скоро и да се изръсят колкото трябва, за да свършат онова, което не са направили навремето. Ще остане достатъчно и за тях. В противен случай утре в торбите си може да не намерят и пукнат грош. Дано Бог е пловдивчанин.

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ, в. „ШОУ“


loading...
loading...

Коментари

коментара

Подкрепете ни!

Ако харесвате сайта, моля харесайте го и във facebook

Powered by WordPress Popup

Този сайт употребява бисквитки повече информация

Уеб сайтовете използват бисквитки, за да предложат персонализиране на потребителите и да събират информация за използването на уеб сайта. Много уеб сайтове използват бисквитки и за съхраняване на информация, която се използва за съгласуване между секциите на сайта, например кошница за пазаруване или персонализирани страници. При надежден уеб сайт бисквитките могат подобрят разглеждането, разрешавайки на сайта да научи какви са вашите предпочитания или позволявайки ви да пропуснете задължителното влизане с потребителско име и парола при всяко посещение на уеб сайта. Някои бисквитки обаче, например тези, които се записват от рекламни банери, могат да нарушат вашата поверителност, като проследяват сайтовете, които посещавате.

Затвори