ТОП-НОВИНИ

Ужасяващо разкритие! Милиони тайни терористи в Европа и на Балканите

veroqtnostta-teroristi-da-udarqt-bylgariq-e-po-visoka-ot-tazi-predi-atentata-v-burgas-319870

 

Славчо Кънчев*

Като пример за организация, приела тероризма като главното средство за постигане на своите политически цели, е Секретната въоръжена организация (Organization de l’armée secrete, Франция) – ОАС – дясноекстремистка организация, бореща се за запазване на Алжир в качеството му на френска колония. Нейните участници са набирани между военни – антиголисти, и сред „чернокраките“ (потомци на френските заселници в Алжир). Обекти на терористичните нападения са алжирски бунтовници и французи, подкрепящи идеята за независимост на Алжир. Особена известност ОАС получава с тринадесетте си покушения върху тогавашния президент на Франция генерал Шарл дьо Гол.

Терористичната дейност особено се активизира, след като върховен комисар на военната организация става генерал Салан. Само за първите четири месеца от съществуването на ОАС са извършени 1190 взрива, 109 кражби на обща сума 4 млрд. франка за финансиране на дейността на организацията. Оасовците, които към есента на 1961 г. наброяват 4000 офицери и войници от Чуждестранния легион, граждански лица, жени, разполагат и с артилерия и вертолети. Над водачеството на Салан се намирали 8 провинциални ръководители и 200 ръководители на отделни групи.

През м. март 1962 г. се предвижда да бъдат подписани Евианските споразумения, които да сложат край на сраженията между въстаниците и редовната френска армия. В отговор ОАС издава нова директива №29 от 23 февруари с.г., която гласи: „Обявената дата за прекратяване на огъня ще бъде избрана като примерна дата за началото на нова фаза на борбата“. Интензивността на терористичните актове след подписването на Евианските споразумения нараства многократно. За малко повече от година ОАС извършва 12 290 атентата в Алжир и 657 във Франция. Но службите за сигурност в метрополията успяват да неутрализират ръководството на ОАС: на 25 март е арестуван най-близкият помощник на Салан генерал Жуо. На 20 април с.г. белезниците щракват около китките на самия Салан. И на 5 юли последните бойци от ОАС се евакуират от Алжир. Най-кървавата страница от историята на Франция след освобождението от немската окупация е затворена.

В противодействието си на ОАС френските правоохранителни органи активно използват мрежата си от тайни осведомители, която съществено допринася за крайния успех.

Всъщност ролята на тайните информатори в противодействието на тероризма има дълга история. Именно информация от анонимен източник предотвратява планирания от английски католици атентат, предвиждащ да бъде взривена сградата на парламента при посещението на новия крал Джеймс І и неговото семейство на 5 ноември 1605 г. Този терористичен акт е замислен като асиметричен отговор срещу антикатолическите закони, приети по време на кралстването на Елисавета І, предшествала върху трона Джеймс І. По-късно този комплот е бил наречен „Барутният заговор“, понеже намерението на заговорниците е да използват 36 бъчви с барут, разположени в подземието на Камарата на лордовете.

Негласните осведомители са основен инструмент и в борбата срещу тероризма на Апенинския полуостров, силно активизирал се от 70-те години на миналия век. Изследователите на италианския тероризъм са единодушни, че левият тероризъм е бил по-активен от десния, но самите методи за действие били сходни.

Към момента на отвличането на председателя на Националния съвет на Християндемократическата партия и министър-председател на Италия (16 март 1978 г.) Алдо Моро в страната има над 170 леви временни и постоянно действащи терористични групировки, сред които активни са „Войници на народа“, „Въоръжени комунистически отряди“, анархистичните групировки „22 март“, „22 декември“, „Трета позиция“, които осъществяват борбата си чрез методите на лявоекстремистките „Червени бригади“. Списъкът е много дълъг.

„Червените бригади“ (Brigate Rosse), основани през 1970 г., установяват жесток терор в Италия през следващото десетилетие, като извършват ежегодно до 2000 терористични акта. Затова и този период е известен като Годините на оловото (Anni di piombo). Организацията съчетава методите на градската партизанска война с ненасилствени методи (пропаганда, създаване на полулегални клетки в заводи и университети). Първата операция е на 28 ноември 1970 г. – поредица от взривове в завода на „Пирели“.

Според манифест на „Червените бригади“ от 1975 г. целите на организацията са „концентриран удар в сърцето на държавата, защото държавата е смес от международни корпорации“. По това време според оценка на службите за сигурност броят на членовете на организацията е около 500 души. През 1976 г. терорът срещу полицаи и магистрати се засилва, за да бъде попречено на започнали вече разследвания. Острието на терора се насочва и срещу журналисти заради медийната кампания срещу „Червените бригади“. На 11 юни 1976 г. е убит директорът на „Джурнале нуово“ Индро Монтанели. На 12 юли същата година е ранен директорът на телевизия „Ти-Джи-1“ Емилио Роси. През септември същата година е ранен директорът на торинския клон на в. „Унита“ Нино Фераро, а през ноември е убит заместник-директорът на в. „Стампа“ Казенальо. Възгледът на терористите е, че медиите са се превърнали в инструмент на държавата и като такъв – в основен враг на народа.

Въпреки засилената охрана на магистратите „Червените бригади“ успяват до 1980 г. да ликвидират физически 15 прокурори и съдии. Последната кървава акция е убийството през април 1988 г. на Роберто Руфили – професор от университета в Болоня и сенатор от Християндемократическата партия. Това е и началото на залеза на „Червените бригади“, които скоро се разпадат на две групировки – „Сражаваща се комунистическа партия“ и „Съюз на сражаващите се комунисти“. След убийството на проф. Р. Руфили започват серия от арести. Дясноекстремистките организации в Италия през 1978 г. са 38 групи: „Арийско братство“, „Отрядите на Адолф Хитлер“, „Нелегална антикомунистическа армия“, „Отряди за действие на името на Мусолини“, „Червената ръка“, „Пророците на терора“, „Ангели – отмъстители“, „Национален комитет за очистване на Италия“ и други. Те са действали на базата на фашистката идеология на Дучето, а организационното им ръководство често се е осъществявало от бивши поддръжници на фашисткия режим на Бенито Мусолини.

Както се оказва през 90-те години на ХХ век, терорът върху Апенинския полуостров не само е „местна марка“, но и се внася. Макар и със закъснение, по нареждане на италианското правителство е извършено официално разследване относно действията на Централното разузнавателно управление на САЩ против предполагаемото идване на власт през 60-те и 70-те години на миналия век на лявоориентирани политически партии. И какво се оказва? Двегодишното разследване установява, че в Италия съществува крайнодясна нелегална организация „Гладиус“ (така се нарича древноримският къс меч на легионерите), създадена през 1965 г. от италианската служба за разузнаване СИФАР (SIFAR) и получаваща финансова помощ от американските специални служби, които фактически ръководели дейността на „Гладиус“. Основа на организацията били повече от 600 агенти, преминали обучение на остров Сицилия под ръководството на американски и британски специалисти.

Една от първите планирани акции – под кодовото наименование „План Соло“ – предвижда извършването на държавен преврат и убийството на премиера, християндемократа Алдо Моро. Той станал неудобен за вдъхновителите на „Гладиус“ заради намерението си да покани комунистите в правителството, понеже на изборите през 1963 г. получили повече от 25% от гласовете. Наистина „План Соло“ не бил изпълнен. Но през 1978 г., след 55 дена в плен след отвличането му от „Червените бригади“, на 9 май с.г. Алдо Моро е екзекутиран.

Германия и Турция също не остават пасторални оазиси, пощадени от кървав терор.

Организацията „Фракция Червена армия“ (Rote Armee Fraktion, група на Баадер-Майнхоф, Германия) имала за идеологическо кредо, че „…партизанската борба е школа за политическа практика на революционните кадри… революционната ситуация се създава с дела, с въоръжени актове“. Организацията съществува от 1968 до 1998 г. и преди обединението на страната действа във ФРГ и Западен Берлин. Отговорна е за убийството на 34 души и обирите на 31 банки. Ранените граждани са 230.

„Фракция Червена армия“ (ФЧА) е основана през 1968 г. от Андреас Баадер, Гудрун Енслин, Хорст Малер, Улрике Майнхоф, Ирмгард Мьолер и др. и е назована в чест на революционните армии на СССР, Китай и Куба. През 1971 г. ФЧА започва антиполицейски терор. През следващата година полицията залавя основателите на организацията. През 1974 г. те получават доживотни присъди. От октомври 1974 г. до 1977 г. са извършени убийства и похищения на видни бизнесмени и политици. Представители на второто поколение участници в организацията през есента на 1977 г. похищават Ханс-Мартин Шлайер – председател на Асоциацията на работодателите в Германия, и изискват размяната му срещу арестувани членове на ФЧА. В същото време друг отряд терористи отвлича самолет на авиокомпания „Луфтханза“, който е приземен в Могадишу. Исканията на похитителите не са изпълнени, а самолетът е успешно щурмуван от специални части. Енслин, Баадер и Ян-Карл Распе се самоубиват в затвора. Заложникът Ханс-Мартин Шлайер бива екзекутиран.

През 80-те и 90-те години на ХХ в. членове на „Фракция Червена армия“ нападат бази на немските ВВС и убиват директора на „Дойче Банк“ Алфред Херхаузен. По-късно, убедена в безперспективността на своите действия, през 1998 г. организацията се саморазпуска.

Практиката за използване на тайни информатори в противопоставянето на тероризма е универсална. Използвана е (и сега!) и върху Балканския полуостров.

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.

 

Източник:РЕТРО


loading...
loading...

Коментари

коментара

Подкрепете ни!

Ако харесвате сайта, моля харесайте го и във facebook

Powered by WordPress Popup

Този сайт употребява бисквитки повече информация

Уеб сайтовете използват бисквитки, за да предложат персонализиране на потребителите и да събират информация за използването на уеб сайта. Много уеб сайтове използват бисквитки и за съхраняване на информация, която се използва за съгласуване между секциите на сайта, например кошница за пазаруване или персонализирани страници. При надежден уеб сайт бисквитките могат подобрят разглеждането, разрешавайки на сайта да научи какви са вашите предпочитания или позволявайки ви да пропуснете задължителното влизане с потребителско име и парола при всяко посещение на уеб сайта. Някои бисквитки обаче, например тези, които се записват от рекламни банери, могат да нарушат вашата поверителност, като проследяват сайтовете, които посещавате.

Затвори