ТОП-НОВИНИ

Започна вторият етап от плана за Европа

Все повече анализатори допускат, че имигрантската криза е активно мероприятие, целящо да отклони вниманието на европейските общества от една друга и не по-малко опасна реалност. Да се обяснява процесът на преселението единствено с либералната наивност на европейските политици е толкова сериозно, колкото легендата, че в основата на Троянската война е стояла само красотата на една жена. Да, идеята за хубавата Елена е мит, но дали е история.

Историята доказва, че зад всеки геополитически процес обикновено се крият икономически интереси. Политиката е израз на овластяването на елитите. А действителната им власт неминуемо минава през властта на капитала.

Кой има полза от събитията в Европа?

Тук е уместно да си спомним едно подготвящо се споразумение, което успешно остана встрани от общественото внимание – Трансатлантическото партньорство за инвестиции и търговия (ТТИП). Въпреки силното лобиране от страна на Европейската комисия и от повечето политически елити, съмненията в нечистотата на това споразумение успяха да преодолеят медийното затъмнение. След вълната от протести в много европейски държави срещу неравностойното обвързване на европейската и американската икономика, стана ясно, че ТТИП не се ползва с голямо обществено доверие. На Стария континент бяха събрани близо два милиона подписа срещу споразумението – най-мащабната обща петиция на граждани на ЕС в историята на този съюз. И въпреки това, на 28 май 2015 г. Комисията по международна търговия към ЕК реши да не се съобрази с гражданските настроения и гласува резолюция за продължаване на преговорите по ТТИП.

Дори повече – Европейската комисия наложи забрана за публичен достъп до документите от преговорите за партньорство за срок от 30 години, а по силата на закона за свобода на информацията, през юни 2014 г. се разбра, че американското правителство също е блокирало публичния достъп до документите за ТТИП за срок от пет години, мотивирайки се с „чувствителното естество“ на съдържанието им.

Въпреки медийното затъмнение и пълната секретност между договарящите се страни, в социалните мрежи и в някои медии излязоха нови притеснителни факти, свързани с ТТИП. Беше въпрос на време недоволството на обществото да придобие по-големи размери.

Случайно или не, по това време започна и мигрантската криза

Залети от стотици хиляди имигранти, европейските общества трябваше да се справят с нов сериозен проблем. Трансатлантическото споразумение и съмненията, свързани с него, отстъпиха на заден план. Кой би мислил за бъдещ търговски договор, когато в Париж убиват хора, а в Кьолн насилват жени? Либералната наивност на толерантните европейци, започна да се трансформира в негодувание към неблагодарните имигранти.

Много е вероятно това да е една от целите на мероприятието “мигрантска криза“. Създаване на нова опасност с цел отклоняване на вниманието от другата заплаха, надвиснала над европейските държави.

Вече за никого не е тайна, че нашествието на огромни маси от предимно млади мъже беше организирано. Брошурите с инструкции на фондацията на Сорос, открити в много от емигрантите, бяха само върхът на айсберга. Още в началото на великото преселение се надигаха гласове, които предупреждаваха за изкуствения характер на този процес, но опиянени от своята либерална непогрешимост, болшинството от европейските общества не реагираха и се доверяваха на интерпретацията и внушенията на официалните медии. През периода на европейската „лудост“ всеки трезв глас беше определян като ксенофобски.

Така приключи първият етап от плана за Европа.

Дестабилизацията

Вторият етап се провежда в момента. Приетите имигранти тепърва ще създават кризи в европейските общества. Организираното насилие в Кьолн и в други германски и европейски градове навежда на мисълта, че това е само началото на серия от провокации, които трябва да засилят антиимигрантските настроения.

Защото на всяко действие има еднакво по сила противодействие.

Ескалацията на напрежението може да бъде прехвърлена от Германия и Франция в други европейски държави. Какво следва? Вероятно предсрочни избори в Германия. Нова дестабилизация и несигурност. Нека не забравяме и другото – че само в Германия броят на американските бази е 305 и САЩ услужливо могат да се отзоват на помощ. Вече сме свидетели на изказвания от редица европейски политици за гарантиране на нашата сигурност. Това е единият вариант. Възможни са и други сценарии, които да доведат до нов „контролиран“ хаос.

Каквито и да са конкретните стъпки, крайната цел е отнемане на част от нашите свободи в замяна за нашата сигурност. Този мотив винаги „минава“. Естествено, това ще означава и цензура върху независимите медии. И предимно върху социалните мрежи. Под една или друга форма ще бъде приет закон срещу омразата, терористичните изказвания и критикуването на властта.

В така подготвената среда ще се пристъпи към следващите фази по налагането на Трансатлантическото споразумение. Няма да има изтичане на неудобна информация и недоволство на организирани граждани. Но, най-важното, няма да има протести. Защото в една нестабилна обстановка първото нещо, което ще бъде забранено, са именно протестите. Вече не едно масови мероприятия в Европа бяха отменени заради сигурността. Така стъпка по стъпка ще бъде установен необходимият контрол, който би бил невъзможен в едно нормално функциониращо общество.

Може би подобен сценарий изглежда като излязъл изпод перото на Оруел, но понякога реалността е по-невероятна, отколкото ни се иска да вярваме. Особено когато залогът е постигане на влияние.

Защо Трансатлантическото споразумение е толкова важно?

Накратко, ТТИП не е обикновен търговски договор, въпреки че има опити да бъде представен като такъв. Всъщност, Трансатлантическото споразумение е транснационална Конституция, регламентираща отношенията между ЕС, САЩ и Канада. Този документ ще постави под контрола на международния корпоративен елит всички сфери от нашия живот. Веднъж подписан, а след това ратифициран от всички страни в ЕС, този заробващ договор ще определя не само икономическите, но и социалните, правните и личните ни свободи. ТТИП съюзява големия бизнес от двете страни на океана и сметката ще платят обикновените хора. Достъп до пълната документация на споразумението имат основно представители на международните корпорации, като само американските делегати от компанията „Филип Морис“ са над 600 – корпоративни адвокати и лобисти.

Все повече западни анализатори смятат, че чрез ТТИП американските корпорации ще заробят икономически държавите-членки на Европейския съюз, както и някои азиатски, чиито правителства се определят като „марионетни“. Акцентира се над факта, че споразумението се изготвя в пълна тайна от американските и европейските граждани.

Небезизвестният Пол Крейг Робъртс например казва: „Поради изброените причини САЩ договарят ТTИП в разрез със всякакви демократични норми, в пълна секретност. Дори членовете на американския Конгрес нямат достъп до информация. Америка вече се управлява от американските корпорации. Ако „споразумението“ мине в Европа и Азия, и техните държави вече ще се управляват от тях.“  Робъртс предупреждава, че правителствата, които договарят ТТИП със САЩ, са „купени и платени американски агенти, лобиращи за интереса на американските корпорации. Ако споразумението бъде прокарано, единственият закон в Европа и Азия ще бъде американският“.

Измеренията на окончателното подписване на договора за ТТИП всъщност очертават хиперколониалните рамки, осигуряващи абсолютна власт на управляващите елити, тъй като поправки могат да се направят само ако подписалите го страни са единодушни.Прилагането на споразумението става независимо от факта кое правителство е на власт. Това означава, че парламентарните избори, основа на всяка демократична система, ще се лишат от съдържание. Няма да има никакво значение коя партия избираме, тъй като ръцете на всички бъдещи политици в националните парламенти ще бъдат вързани чрез въпросното споразумение.

На практика така нареченият Трансатлантически бизнес съвет, конституиран още през 1995 г. по идея на Еврокомисията, безкомпромисно налага идеологията на свободната търговия от двете страни на океана, а обикновените хора ще бъдат лишени от действителното си право на избор.

Корпоративните елити на САЩ и ЕС ще решават дали имаме право на по-високи доходи и пенсии. Същите ще одобряват или забраняват всяка една инициатива на националните правителства. Да, точно така.

Ако някой закон не им харесва, те просто ще го отменят в предвидените международни арбитражни съдилища, които ще имат надконституционална власт. Всъщност Конституцията няма да има силата на върховен закон.

Чрез ТТИП падат и всички регулации за ГМО храни. Падат и ограниченията, свързани с всякакви контролни регламенти, осуетяващи печалбите на корпоративния елит. Нещо повече – предвидено е ако на територията на дадена страна се води война, корпорациите да изискват обезщетения за изгубени печалби по време на военните действия. Правителствата на отделните държави няма да бъдат нищо повече от местни чиновници. Всъщност това е само малка част от последствията след ратификацията на ТТИП. Това е изтекла информация, която представлява една несъществена част от целия договор.

Вярно е, че и сега корпоративният и банков елит пряко влияе върху политическите и обществените процеси в Европа и САЩ.

Реално бюрократите в Европейския парламент и Европейската комисия са в по-голямата си част лобисти на редица големи банки и корпорации. Въпреки това, не всяка идея и желание на бизнес елитите в САЩ и ЕС се осъществяват. Причината е, че лобирането струва пари и време, а освен това става на тъмно. След подписването на ТТИП този проблем ще отпадне и трансатлантическите корпорации ще имат законовата власт да се разпореждат с нашите съдби.

В буквалният смисъл.

Става въпрос за безпрецедентна власт на корпорациите, надхвърляща националните граници. Един нов тотален контрол над народите на Европа и САЩ. А с предстоящото ратифициране на вече финализираното Транс-тихоокенско споразумение – и над целия свят. Овластяване на няколкостотин фамилии, надминаващо дори най-смелите мечти на диктаторите от близкото минало. Едно окончателно разпростиране на корпоративните гиганти над всички континенти. Хегемония, която няма да бъде ограничена от територии или политически сътресения. Диктатура, която може да продължи дотогава, докато тази икономическа система съществува. Пазарен феодализъм.

Всъщност, този е скритият залог. Дестабилизирането на Европа е най-малкото, което транснационалният корпоративен елит е готов да направи, за да се сдобие с абсолютната власт.

автор: Тодор Галмадиев
източник: memoriabg.com


loading...

Коментари

коментара

Подкрепете ни!

Ако харесвате сайта, моля харесайте го и във facebook

Powered by WordPress Popup

Този сайт употребява бисквитки повече информация

Уеб сайтовете използват бисквитки, за да предложат персонализиране на потребителите и да събират информация за използването на уеб сайта. Много уеб сайтове използват бисквитки и за съхраняване на информация, която се използва за съгласуване между секциите на сайта, например кошница за пазаруване или персонализирани страници. При надежден уеб сайт бисквитките могат подобрят разглеждането, разрешавайки на сайта да научи какви са вашите предпочитания или позволявайки ви да пропуснете задължителното влизане с потребителско име и парола при всяко посещение на уеб сайта. Някои бисквитки обаче, например тези, които се записват от рекламни банери, могат да нарушат вашата поверителност, като проследяват сайтовете, които посещавате.

Затвори